Новата Света Троица: Грета Тюнберг, глобалното затопляне и… сочните бургери. Тръби се, че тази любима храна, на която се наслаждаваме в толкова много ресторанти в София, страната и целия свят, е голям проблем за климата. Е, вярно ли е това в крайна сметка, или пък не? Ще спасим ли планетата, ако спрем или поне ограничим консумацията на тези толкова вкусни сандвичи? В следващите редове ще опитаме да дадем възможно най-обективен отговор.

ЯДЕ ЛИ БУРГЕРЪТ НАШИЯ КИСЛОРОД

„Ако средният американец извади поне 100-150 г телешко месо на седмица от своята диета, т.е. около един хамбургер, годишният еквивалент на това е изваждането на 10 млн. коли от движение.“ Това изказване на Суджатха Берген – директор по здравните кампании в Съвета за защита на природните ресурси – предизвика огромна шумотевица. Доколко обаче почива то на фактите? Оказва се, че всъщност никой не знае.

Поводите за тревога

Според ООН животновъдството е причина за около 14,5% от парниковите емисии по планетата. Само отглеждането на едър рогат добитък (говедовъдство) е с огромния дял от 65% от това. Именно този отрасъл произвежда телешкото месо за бургерите, както и млякото за шейковете и млечните продукти в световните вериги за бързо хранене.

Той допринася за глобалното затопляне, защото се отделя повече въглероден двуокис с прочистването на горите с цел печелене на терени за отглеждане и паша на стадата. Животните също така отделят газа метан при целия процес на смилането на храната си. Транспортирането и процесирането на месото и месните продукти са друг огромен фактор.

Колко парникови емисии са по причина на дадена държава, това зависи от начина, по който се отглеждат и хранят стадата. Някои експерти обаче твърдят, че общата цифра е доста по-висока от тези споменати 14,5%. Джеф Анхан е специалист по околна среда в Световната банка. Той смята, че делът на животновъдството в отделянето на парникови газове по причина на човека е почти 50%.

Изследователят Джоузеф Поор от университета в Оксфорд казва, че „никоя друга промяна в начина на живот не може да донесе по-драматични и положителни промени за човек и човечеството от избягването на месните и млечни продукти“. Тези промени засягат също биоразнообразието, замърсяването на водата, злоупотребата с пестициди и антибиотици и др.

Поводите за съмнения

Всичко гореизложено е истина, но има два фактора, които също трябва да се вземат под внимание. Първият е, че метанът може и да е най-отделяният от стадата газ, ала остава във въздуха кратко време, докато въглеродният диоксид се задържа стотици години. Вторият е, че замърсяването от хората и горенето на изкопаеми горива за транспорт, електричество и индустриално производство е по-опасно. Така твърди д-р Франк Митлухнър – експерт по околна среда и професор в Калифорнийския университет Дейвис.

Едно изследване дори посочва, че изобретяваното в лаборатории месо може да е всъщност по-лошо за околната среда в дългосрочен план. Това обаче доказва само, че науката още нищо не е доказала напълно.

Бъдещето е в наши ръце

Е, има и нещо сигурно. Ако не променим настоящите си привички, бъдещето ни може да е сиво, особено по отношение на природните ресурси.

„С растежа на световното население расте и този проблем – коментира д-р Джариир Абу-Али, учен в областта на храните. – Ако задържим настоящите нива на консумиране на месо и млечни продукти, ще трябва да превръщаме все повече земя в земеделска. Това значи още повече обезлесяване, още повече парникови газове и още повече разруха. 18% от калорийния прием в света идва от месо и млечни продукти, а цели 80% от земеделската земя са нужни за това. Тази диспропорция значи, че най-малкото е нужно балансиране.“

Според последните експертни доклади животновъдството има дял от почти 30% от потреблението на световния воден ресурс и 30% от използването на непокритата с лед земя. Някои организации изчисляват, че само изгубената заради храненето на животни реколта може да изхрани по 3,5 милиарда души годишно.

ИСТИНСКО МЕСО ИЛИ АЛТЕРНАТИВНО „МЕСО“: КОЕ Е ПО-ДОБРОТО ЗА КЛИМАТА

След всички данни и цифри нека си зададем Въпроса на въпросите. Трябва ли да спрем или поне да ограничим месото, като го заменим с алтернативата му? За съжаление към момента още няма твърд научен отговор, а явно и още доста време ще остане така.

„Най-доброто за околната среда включва и други неща отвъд промените в климата. Трябва да помислим също за влиянието върху качеството на въздуха и водата. Предвид всички фактори няма прост начин да определим дали растителните или животинските храни са обективно по-доброто“, коментира д-р Митлухнър. „В науката никога няма 100% консенсус“, съгласява се в несъгласието си и д-р Абу-Али.

На едно мнение са и за още нещо. Приказките, че спестяването на един хамбургер седмично се равнява за година на извеждането на 10 млн. коли от движение, са несериозни. Също и тези, че за производството на 2 кг телешко се отделят толкова газове, колкото и за един трансатлантически полет. Науката ще спечели от факти, а не от градски легенди.

ЗА ФИНАЛ

След като обективно разгледахме този толкова важен за човечеството въпрос, можем да се обединим около един извод. Може би прекаляваме с месото и млечните продукти и трябва да намалим консумирането им, за да имаме по-чиста планета. Засега обаче никой не е доказал, че като хапваме висококачествени бургери от време на време, ще унищожим климата.

Затова посетете някой от хубавите ресторанти в София, Пловдив, Банско или Боровец на VICTORIA и си поръчайте това сочно месно блаженство! Съветваме ви да го правите с мярка, но и без капка угризения. Поне на този етап.